Писмо до Теб!

превод Диана Дончева
Mar 29, 2017
5 min read

Ако четете това писмо – означава, че вече съм при вас.

И сега ще започна да говоря, защото има за какво! Насъбра ми се, знаете ли... Аз съм на много години, толкова много – че дори и аз не помня вече. Навярно цяла вечност. По тази причина имам множество наблюдения за хората. Никога не сте се опитвали да се поставите на мое място? А трябва! Много е полезно и познавателно. Всички говорят „Щастие, щастие....“. Терзаят се, търсят ме, мечтаят за мен. А аз в същност, никъде не съм се скрило! Не съм избягало! През цялото време съм тук и чакам, да ме забележат. Но как да ме забележат, като болшинството не могат да си представят как изглеждам?

Не е ли забавно – търсят, а не знаят какво!

Често не ме забелязват, защото всички си ме представят по своему. За някои съм кифличка с крем, за други – общуване с природата, за трети – световна слава, за четвърти щастието е бедата при друг... За съжаление има и такива.. Разбира се, нямам конкретен адрес, бродя по света и търся места, където да остана. Понякога ми се иска да остана някъде, чукам на вратите, но не винаги ми отварят, не винаги ме пускат вътре.

Виж нещастието, всички веднага го разпознават, а мен – защо ли не? Знам, че много хора ме търсят, понякога просто сме много близо, но обичайно отминават без да ме забележат, без да ме разпознаят. Или пък търсят на места, където не съм. Например много хора търсят щастието в брака, или в работата, или в децата. Не, разбира се че съм там наоколо. Но тогава се получава така, че ако ви отнемат брака, работата или децата, аз изчезвам заедно с тях и вие ще бъдете нещастни!? А това е неправилно!

Щастието е естественото състояние на човека, трябваше да го знаете.

Много хора седят, и миналото чоплят: „ Ех, щастливи времена бяха!“

А ако си спомнят, как наистина са се държали – ще открият, че не е истина. Те дори и в щастливи времена, все от нещо бяха недоволни, през цялото време нещо не им достигаше да бъдат щастливи.. С годините разбраха, че съм било там с тях! Само, че късно. Седят и на спомените се предават. Други пък все мислят, какво не им достига, за да бъдат щастливи...

На кой дом, на кой кола, на кой милиони долари или идеалната любов. Но ще ви кажа нещо: на човека винаги все нещо, не му достига! Дай му незабавно това което иска, ще се порадва седмица-две, след това ще свикне и отново ще започне да иска нещо друго, и когато се изпълни означава, че щастието е дошло.. Ох, сложно ми е с вас хора! Колко боклуци натрупахте около мен!

„Щастието – е да бъдеш нужен и потребен на хората.“

Добре казано, но неправилно. Да си нужен на хората – А себе си къде поставяш? Така ще се раздадете до предел и щастието няма да познаете. Да се грижиш за другите е хубаво, но да забравяш за себе си не следва. Когато щастието е във вас, тогава и света около вас е залят от щастие! Нека играта е – на колко човека ще можете да ме подарите?!

„Моето щастие са децата.“

Пораснали децата, свои семейства създали, гнезда свили, а майка им говори, меси се, обижда се че е на втори план. Защо? Защото с децата и аз съм си тръгнало, тя от самото начало не настани у децата. И как е тя сега, без щастие-то? Ето казвам ви – личното щастие от никого не трябва да зависи.

„Нямаше да знаем щастието ако нещастието не беше помогнало.“

Как така хора? Защо е нужно да ви падне тухла на главата, че да се замислите, то имало щастие но не съм го забелязал? Не се обиждайте, че така говоря, но в началото ви казах, е ми се е насъбрало. По-добре ме чуйте – Своето щастие погледнете, кое е полезно от казаното и от кое ще си вземете бележка. Ако знаехте, колко често стоя на рамото ви, когато някой си тръгва и сълзите напират.. Само тогава разбират, че е било щастие, било - „Но не сме го забелязали или пък сме го прецакали.“

Отива човек в планината, на самия връх – бори се, пъшка, краката му са изранени.. И всичко това защо? За да стигне до върха и да почуства щастието! Щастлив миг! Полет на душата! Но след това все едно кога, ще поиска другаде да се катери. Да се спуска и отново да се бори. Вечна гонитба с щастието. Ей хора, където и да ходите аз съм до, зад, над вас или в раницата седя, или в джоба, или просто ходя с вас и ви шепна – „Спри приятелю. Огледай се. Аз съм тук, твоето Щастие!“

Но малко хора ме чуват. Ще ви открия моята най-важна тайна: свързано съм с времето.

Няма ме в миналото – там са просто хубави снимки и картини. И в бъдещето ме няма – там са просто сладки мечти и бленуване. Аз съм винаги в настоящето!

„Миг като вечност – хвани се за него“

Това е за мен! Всеки ваш миг е щастие! Разбира се, ако в този миг не сте се отнесли назад в миналото или напред в бъдещето.

Обичайно хората за миналото съжаляват а за бъдещето се тревожат. Там където са съжаления и тревоги аз не мога да живея – несъвместимост, какво да се прави. Ето какво ще ви кажа – ако сега четете моето писмо, означава, че имате очи и виждат с тях. Това не е ли щастие? Какво е щастие? – Дишам, ходя, обичам, виждам, чувствам, докосвам, усещам аромати – да, всичко това е щастие. Дърветата се раззелениха – красота, щастие! Листата пожълтели летят – щастие! Сняг покри земята – чистота и свежест, щастие! Наболата трева, ручеи, море, плодове – възторг. Хора моля ви само за едно – не ме стискайте!

Не ме хващайте за крилете! Аз съм подвижно и летящо! Ако ме лишите от полет аз се превръщам в спомен. Разбира се, и той радва душата, но е от миналото, някога било. Припомнете си – „Щастливите не носят часовници“ – Защо ли? – Защото за тях всеки миг е щастие. За тях няма минало и бъдеще а само миг.

Като цяло се обръщам към вас Хора – Пуснете ме, уморих се да скитам по света без подслон. Нека живеем по стария закон –

„ Човек сам е стопанин на своето Щастие“

Аз само за това мисля – да отида при някой и да остана завинаги, за цял живот. Спрете се на мига, прекратете своя вечен бяг, огледайте се наоколо и веднага ще ме забележите.

Ако искате, разкажете за мен на своите приятели, на тези, които са ви особено скъпи. Нека и те чуят моя вик на отчаяние. Хем вие ще свършите нещо хубаво, хем и те ще се зарадват. А после току-виж огледат се, ослушат се и накрая ме забелязали.